коафира

Речник на българския език

1. коафира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

коафира е производна форма на коафирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. коафира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

коафира е производна форма на коафирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. коафира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

коафира е производна форма на коафирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).