коалирало

Речник на българския език

1. коалирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коалирало е производна форма на коалирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коалирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коалирало е производна форма на коалирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. коалирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

коалирало е производна форма на коалирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. коалирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

коалирало е производна форма на коалирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).