коалирал

Речник на българския език

1. коалирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коалирал е производна форма на коалирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. коалирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

коалирал е производна форма на коалирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. коалирал — мин. деят. св. прич. м. р.

коалирал е производна форма на коалирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. коалирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

коалирал е производна форма на коалирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).