князувал

Речник на българския език

1. князувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

князувал е производна форма на князувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. князувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

князувал е производна форма на князувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. князувал — мин. деят. св. прич. м. р.

князувал е производна форма на князувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. князувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

князувал е производна форма на князувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).