клякахте

Речник на българския език

1. клякахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

клякахте е производна форма на клякам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. клякахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

клякахте е производна форма на клякам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).