кляка

Речник на българския език

1. кляка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кляка е производна форма на клякам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кляка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кляка е производна форма на клякам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кляка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кляка е производна форма на клякам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).