клюмнели

Речник на българския език

1. клюмнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клюмнели е производна форма на клюмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клюмнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клюмнели е производна форма на клюмна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).