клюмнела

Речник на българския език

1. клюмнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клюмнела е производна форма на клюмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клюмнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клюмнела е производна форма на клюмна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).