клюмнел

Речник на българския език

1. клюмнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клюмнел е производна форма на клюмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клюмнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

клюмнел е производна форма на клюмна (мин. деят. несв. прич. м. р.).