клюмнала

Речник на българския език

1. клюмнала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клюмнала е производна форма на клюмна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клюмнала — мин. деят. св. прич. ж. р.

клюмнала е производна форма на клюмна (мин. деят. св. прич. ж. р.).