клюмвали

Речник на българския език

1. клюмвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клюмвали е производна форма на клюмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клюмвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клюмвали е производна форма на клюмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. клюмвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клюмвали е производна форма на клюмвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. клюмвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клюмвали е производна форма на клюмвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).