клюмвала

Речник на българския език

1. клюмвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клюмвала е производна форма на клюмвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клюмвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клюмвала е производна форма на клюмвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. клюмвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

клюмвала е производна форма на клюмвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. клюмвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клюмвала е производна форма на клюмвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).