кльопали

Речник на българския език

1. кльопали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кльопали е производна форма на кльопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кльопали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кльопали е производна форма на кльопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кльопали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кльопали е производна форма на кльопам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кльопали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кльопали е производна форма на кльопам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).