кльопал

Речник на българския език

1. кльопал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кльопал е производна форма на кльопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кльопал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кльопал е производна форма на кльопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. кльопал — мин. деят. св. прич. м. р.

кльопал е производна форма на кльопам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. кльопал — мин. деят. несв. прич. м. р.

кльопал е производна форма на кльопам (мин. деят. несв. прич. м. р.).