клъцнете

Речник на българския език

1. клъцнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

клъцнете е производна форма на клъцна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. клъцнете — повелително наклонение, мн. ч.

клъцнете е производна форма на клъцна (повелително наклонение, мн. ч.).