клъцнел

Речник на българския език

1. клъцнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клъцнел е производна форма на клъцна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клъцнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

клъцнел е производна форма на клъцна (мин. деят. несв. прич. м. р.).