клъвнело

Речник на българския език

1. клъвнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клъвнело е производна форма на клъвна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клъвнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клъвнело е производна форма на клъвна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).