клъвнели

Речник на българския език

1. клъвнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клъвнели е производна форма на клъвна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клъвнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клъвнели е производна форма на клъвна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).