клъвнела

Речник на българския език

1. клъвнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клъвнела е производна форма на клъвна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клъвнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клъвнела е производна форма на клъвна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).