клъвнел

Речник на българския език

1. клъвнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клъвнел е производна форма на клъвна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клъвнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

клъвнел е производна форма на клъвна (мин. деят. несв. прич. м. р.).