клопахте

Речник на българския език

1. клопахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

клопахте е производна форма на клопам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. клопахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

клопахте е производна форма на клопам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).