клопал

Речник на българския език

1. клопал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клопал е производна форма на клопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клопал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клопал е производна форма на клопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. клопал — мин. деят. св. прич. м. р.

клопал е производна форма на клопам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. клопал — мин. деят. несв. прич. м. р.

клопал е производна форма на клопам (мин. деят. несв. прич. м. р.).