клоняло

Речник на българския език

1. клоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клоняло е производна форма на клоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клоняло е производна форма на клоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).