клонирал

Речник на българския език

1. клонирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клонирал е производна форма на клонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клонирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клонирал е производна форма на клонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. клонирал — мин. деят. св. прич. м. р.

клонирал е производна форма на клонирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. клонирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

клонирал е производна форма на клонирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).