клонило

Речник на българския език

1. клонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клонило е производна форма на клоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

клонило е производна форма на клоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).