клонели

Речник на българския език

1. клонели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клонели е производна форма на клоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клонели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клонели е производна форма на клоня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).