клокочил си

Речник на българския език

1. клокочил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

клокочил си е производна форма на клокоча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. клокочил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

клокочил си е производна форма на клокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).