клокочил е

Речник на българския език

1. клокочил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокочил е е производна форма на клокоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клокочил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокочил е е производна форма на клокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).