клокочило е

Речник на българския език

1. клокочило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клокочило е е производна форма на клокоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клокочило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клокочило е е производна форма на клокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).