клокочили

Речник на българския език

1. клокочили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

клокочили е производна форма на клокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клокочили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

клокочили е производна форма на клокоча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).