клокочил

Речник на българския език

1. клокочил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокочил е производна форма на клокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клокочил — мин. деят. св. прич. м. р.

клокочил е производна форма на клокоча (мин. деят. св. прич. м. р.).