клокочи

Речник на българския език

1. клокочи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клокочи е производна форма на клокоча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. клокочи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клокочи е производна форма на клокоча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. клокочи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клокочи е производна форма на клокоча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. клокочи — повелително наклонение, ед. ч.

клокочи е производна форма на клокоча (повелително наклонение, ед. ч.).