клокочела

Речник на българския език

1. клокочела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клокочела е производна форма на клокоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клокочела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клокочела е производна форма на клокоча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).