клокахте

Речник на българския език

1. клокахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

клокахте е производна форма на клокам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. клокахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

клокахте е производна форма на клокам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).