клокал

Речник на българския език

1. клокал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокал е производна форма на клокам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клокал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клокал е производна форма на клокам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. клокал — мин. деят. св. прич. м. р.

клокал е производна форма на клокам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. клокал — мин. деят. несв. прич. м. р.

клокал е производна форма на клокам (мин. деят. несв. прич. м. р.).