клиширало

Речник на българския език

1. клиширало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клиширало е производна форма на клиширам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клиширало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клиширало е производна форма на клиширам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. клиширало — мин. деят. св. прич. ср. р.

клиширало е производна форма на клиширам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. клиширало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клиширало е производна форма на клиширам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).