клиширал

Речник на българския език

1. клиширал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клиширал е производна форма на клиширам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клиширал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клиширал е производна форма на клиширам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. клиширал — мин. деят. св. прич. м. р.

клиширал е производна форма на клиширам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. клиширал — мин. деят. несв. прич. м. р.

клиширал е производна форма на клиширам (мин. деят. несв. прич. м. р.).