клинчил

Речник на българския език

1. клинчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клинчил е производна форма на клинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клинчил — мин. деят. св. прич. м. р.

клинчил е производна форма на клинча (мин. деят. св. прич. м. р.).