клинчи

Речник на българския език

1. клинчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

клинчи е производна форма на клинча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. клинчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

клинчи е производна форма на клинча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. клинчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

клинчи е производна форма на клинча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. клинчи — повелително наклонение, ед. ч.

клинчи е производна форма на клинча (повелително наклонение, ед. ч.).