клинчело

Речник на българския език

1. клинчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клинчело е производна форма на клинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клинчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клинчело е производна форма на клинча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).