клинчела

Речник на българския език

1. клинчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

клинчела е производна форма на клинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. клинчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

клинчела е производна форма на клинча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).