климвахте

Речник на българския език

1. климвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

климвахте е производна форма на климвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. климвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

климвахте е производна форма на климвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).