климахте

Речник на българския език

1. климахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

климахте е производна форма на климам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. климахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

климахте е производна форма на климам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).