клеясвало

Речник на българския език

1. клеясвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеясвало е производна форма на клеясвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. клеясвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

клеясвало е производна форма на клеясвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. клеясвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

клеясвало е производна форма на клеясвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. клеясвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

клеясвало е производна форма на клеясвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).