клепнел

Речник на българския език

1. клепнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клепнел е производна форма на клепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клепнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

клепнел е производна форма на клепна (мин. деят. несв. прич. м. р.).