клепете

Речник на българския език

1. клепете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

клепете е производна форма на клепя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. клепете — повелително наклонение, мн. ч.

клепете е производна форма на клепя (повелително наклонение, мн. ч.).