клепели

Речник на българския език

1. клепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

клепели е производна форма на клепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. клепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

клепели е производна форма на клепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).