клепел

Речник на българския език

1. клепел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

клепел е производна форма на клепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. клепел — мин. деят. несв. прич. м. р.

клепел е производна форма на клепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).