клепалото

Речник на българския език

1. клепалото — ед. ч. членувано

клепалото е производна форма на клепало (ед. ч. членувано).

2. клепалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

клепалото е производна форма на клепам (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

3. клепалото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

клепалото е производна форма на клепя (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).