клепалите

Речник на българския език

1. клепалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

клепалите е производна форма на клепам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. клепалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

клепалите е производна форма на клепя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).